Напишете ревю
Арктур и Великата книга
Арктур и Великата книгаАрктур и Великата книга
Цена: 12.00 лв.

Автор: Славена Бозовайска

Заглавие: „Арктур и Великата книга”

Година на издаване: 2015

Брой страници: 102

Водени от желанието си за едно по-добро и чисто съществуване, главните герои Мария и Таня търсят Великата книга, преживявавайки редица приключения. Чрез художествените описания на авторката се потапяме в прелестите на едни от най-мистериозните кътчета на страната ни – Мадарските скали, Родопите и Рила планина, всяко със своите легенди, тайни и послания.

Скрити зад стила магически реализъм", в книгата прозират теми, които днес вълнуват науката за себепознанието, духовното развитие, квантовата физика, както и конспиративните теории за съществуването на елит, управляващ Земята.

Из редовете й читателят си отговаря на редица въпроси, като: Съществуват ли вълшебства, чудеса и паралелни светове? Способни ли сме ние хората, да съградим един по-топъл и обичлив свят? Може ли невидимото да стане видимо? По-силни ли сме от страховете си и как можем да ги преодолеем?

От страниците прозира посланието за безмерната сила на душата и способността на човек сам да твори живота си. Те разказват, че всички ние, като част от Вселенския разум, в същността си сме любов и осъзнали това, сме в състояние да стопим границите на невъзможното в многоизмерното пространство на възможността.

„Любовта не признава разстояния, граници, правила, норми… Тя е свободна и обичаща… Даваща, но не искаща. Без очаквания и излишни терзания. Лети из време-пространството и изменя относителните му проекции.”

„С всяка стъпка светлината ставаше все по-силна и по-силна. Също както преди дни на поляната пред нашата къща, когато наблюдавах как полумракът палеше една по една звездите, докато накрая слят с черната тъма, обрисува светлия таван на нощта. И докато напредвахме, звукът ставаше все по-отчетлив. Да. Вече можех да го различа. Това беше нежна мелодия от арфа. Толкова мека, че ме унасяше далеч, далеч. От пещерата излязохме на малка поляна. Не можех да повярвам на очите си. Такава красота не се виждаше всеки ден. Тревата беше зелена, небето яркосиньо. И от там кротко ме гледаше слънцето и пръскаше лъчите си, сякаш искаше да каже: „Добре дошли”, а вляво от него се мъдреше величествената Луна…"

 

 

 

 

В кошницата
Напишете ревю

* Оценка:

* Вашето име:

* Въведете кода в полето отдолу:

* Вашият коментар:

Note: HTML is not translated!