Напишете ревю
Дъщерята на Йезид
Цена: 10.00 лв.

Автор: Рефик Халид Карай

Заглавие: „Дъщерята на Йезид”

Година на издаване: 2014

 

Анотация на книгата:

„Дъщерята на Йезид“ е увлекателен и екзотичен разказ, изплетен върху непознати факти. Умелото перо на турската литература Рефик Халид Карай разказва историята на една мистериозна любов, която започва по време на пътуване с кораб и продължава в безкрайните пустини на Сирия.

Али среща съблазнителната аржентинка Зелиха, която говори кюрдски език и принадлежи към религиозното малцинство на йезидите. Сравнява я със Зенобия, кралицата на Палмира в Римска Сирия, която е начело на известния бунт срещу Римската империя. Зелиха е решена да намери място на картата за своя народ. Али е убеден да и помогне, но дали заради загриженост към йезидите или заради увлечението му към младата жена?

Наистина ли е Зелиха тази, за която се представя? Ще успее ли да изтръгне тя кътче в Близкия изток и да установи автономен регион за угнетените и разселени йезиди?

Откъси:

„Обаче вие сте вълшебно цвете, което е открито в друг климат, в друг свят. Предизвиквате удивление, любопитство, трепет. Карате ме да смятам, че правя това пътуване с кораб сред дима на лула с наркотично вещество. Влача се, обикаляйки с безшумни вериги, омотани от пръстена на загадка, в мрак с мълниите на красотата ви; всяка жена, всяка красавица ли може да направи това?“

„Когато очите ни привикнат с тъмнината, можем да различим падналите колони и арки на руините на Палмира. Невидима част от небето изглеждаше като сребърен полумесец в светлината на приближаващите се звезди. Те отиваха по-близо до земята, а от всяка звезда фина нишка от светлина се простираше надолу към руините, покривайки сцената в ефирна мрежа от тюл с цвят на сапфир, придаваща на гледката пейзаж от приказка. Не се чуваше нито звук, нито трепване...

Зели гледаше през прозореца и говореше с меланхоличен глас:

– Сред арабите има легенда, която била предавана от поколение на поколение: понякога през нощта женски лъв се появява сред тези величествени руини и крачи в сенките, а след това се чува вик от пустинята като тъжен вой. След това изчезва отново... Казват, че това е духът на Зенобия. Тя идва, копнее за дните си на власт над града и скърби за това, че се намира в плен!“

„Помислих, че Средиземно море е на няколкостотин километра на запад от нас… Средиземно море в една влажна светлина... В хиляда вида вкусове, цветове и лъчи! А тук има само един цвят, един вкус: пустиня. Тя е в постоянен пост. Не желае аромати: страхува се да не наруши глада. Не обича цветовете: така че обърнатият към духовността поглед да не се разсейва с материални неща. Враг е на удоволствията: накрая знае как да предизвика мълчание!...“

В кошницата
Напишете ревю

* Оценка:

* Вашето име:

* Въведете кода в полето отдолу:

* Вашият коментар:

Note: HTML is not translated!