Напишете ревю
Светът играе на криеница
Цена: 20.00 лв.

Автор: Сири М. Квамме

Заглавие: „Светът играе на криеница”

Година на издаване: 2017 г.

Брой страници: 180

В "Светът играе на криеница" Хана е писателка и живее на семейни начала с Мортен. Тя е на път да изгуби зрението си и затова трябва бързо да живее, пише, да обича и да се смее. Хана иска деца, за разлика от Мортен, който вече има две от предишна връзка. На едно женско пътуване до Исландия животът й поема в нова посока и тя остава там. Казва, че остава, за да пише, но това не е цялата истина...

"Светът играе на криеница" не е книга за болестта. Тя разказва за голямото съвременно семейство, за твърде честото присъствие на една бивша, за трудните избори и ревността."

"Даа, припознах себе си в тази история - би писал почти на всяка цена, изгаряш от желание да твориш ден и нощ. Но мъжът, когото обичаш, смята, че това, с което се занимаваш, са просто глупости. Болезнен, но красив роман".

Откъси от книгата:

„Най-лошото ще е да срещна Мортен отново, да се върна там, в апартамента ни, който вече не е нашият апартамент, а неговият, да застана там насред течението, в реката, която ме залива и ми шепне, че е толкова красив, че Мортен е толкова хубав. Отново да видя лицето му, да чуя гласа му. Ще искам да го докосна по бузата, още отсега го усещам – как ръката ми копнее да докосне бузата му, как тялото ми се опитва да се наведе към неговото. Но все пак съм дошла, за да си тръгна отново, да го направя най-накрая. Да си взема вещите, да опаковам всичко от апартамента, което е мое и отново да си тръгна. Всичко ще бъде пределно ясно.“

"Един облак закрива слънцето и прави видимостта по-добра. За момент сякаш виждам всичко съвсем ясно. Не само пейзажа, а и планините и долината там долу. Представям си как пиша, обичам, живея, смея се. Свободна съм. – Виждам къщата там долу – казва Халгрим и сочи към нея. Кимвам. Не мога да видя вилата, но няма значение, защото знам, че е там. – Ела да ти покажа нещо – казвам аз. Хващам ръката му и го дърпам към себе си още по-нагоре към лишеите и мъха, към хълмчета и хралупи, покрай малки усукани планински брези, които са се вкопчили една в друга. Спирам до малко езеро надолу по стръмна планинска стена. Поглеждаме се и събличаме мокрите си от потта дрехи, засилваме се и се гмурваме. По-късно ще се качим в колата. Ще караме по протежение на фиорда към океана. Ще натоварим всичко, от което имаме нужда в колата, за да отплаваме към Исландия. Ще прекараме дълго време в морето и по пътя ще минем покрай Фарьорските острови. Винаги съм искала да видя издигащите се хълмове, суровата природа, цветовете, да почувствам как вятъра ме грабва. Все още виждам. Около мен все още има цветове, форми, море и планини, небе. Когато затворя очи виждам лодката да отплава и усещам как вълните се разбиват в перилата. Усещам миризмата на море и безкрая, който ме очаква отвъд."

В кошницата
Напишете ревю

* Оценка:

* Вашето име:

* Въведете кода в полето отдолу:

* Вашият коментар:

Note: HTML is not translated!