Вигдис Йорт

Вигдис Йорт е родена на 19 юли 1959 г. в Норвегия. Израснала е в Осло. Изучавала е философия, литература и политически науки. В момента живее в Аскер. Има три деца.

Публикувала е над 30 книги. Пише екзистенциални книги за човешката участ и житейските избори. Никога не е безразлична в срещите си с любовта, обществото, което описва, и стиловете на живот, в които са поставени героите от нейните книги. Има остър поглед върху актуални теми от съвремието. Авторката описва автентичността на съвременните жени. Нейните главни герои-жени имат проблем с кариерата и любовта си и търсят своята идентичност. Със „Смяна на гуми“, „Говори с мен“, „Трийсет дни в Санефюр“, „Да живее пощенският рог!“ и „Норвежка къща“ тя се налага като автор с ясен и безстрашен глас в обществения дебат.

През 2006 г. читателите на сп. „Дагблае“ избират „Ако само“ за един от най-важните романи за последните 25 години. През 2011 г. е отличена с наградата „Гюлдендал” за цялостно творчество, а през 2012 г. с наградата на норвежките критици за „Да живее пощенският рог!“. Романът също така е превърнат в пиеса, която жъне успех в Държавния театър.

През 2014 г. печели наградите „Амалие Скрам” и „Браги”. Романът „Норвежка къща” излиза през есента на 2014 г. и получава блестящи критически отзиви. През 2015 г. получава наградата за заслуги на Организацията на норвежките критици, която се дава от издателство „Aschehoug“.

През 2016 г. получава наградата на Асоциацията на норвежките книжарници. През същата година бестселърът „Земя и завет“ печели наградите на критиците и на книжарите в Норвегия и е номиниран за литературната награда на Северния съвет. През 2018 г. Вигдис Йорт получава наградата „Dobloug“ на Шведската академия.

През януари 2019 г. книгата „Норвежка къща“ е номинирана за Международната Дъблинска литературна награда.

Отличителният подпис на автора е тревожен, конфронтационен, смъртоносно сериозен, но също така и весел и остър. Нейният стил би могъл да се нарече „ускорен“, защото темпото е високо във всичките й книги, разказвачите са почти без дъх, бързат, сякаш се борят за живота си.

Вигдис Йорт казва: „Писането за мен винаги е опит да се създаде повече смисъл“.