Натали Ронво

Натали Ронво (родена през 1977 г. и живееща в Люксембург) е поетеса, драматург и писател.

Работила е в Търговската камара, Театъра на казематите, студио „LuxAnimation“ и Центъра за разпространение на изкуство (CEPA), след което решава да посвети времето си на творческо писане. В момента е изпълнителен асистент в културния център „Kulturfabrik“ в град Еш-сюр-Алзет и заместник-председател на Асоциацията на люксембургските писатели „A:LL“.

През 2010 г. нейната пиеса „Ехография“ е поставена в Театър „Кентавър“, допринасяйки за поредица на тема „Жените и насилието“. В същата година издава стихосбирката си „Лозя и вълчици“, анализираща отношенията с други хора, за която през 2011 г. получава насърчителната награда „Servais“.

„Свободата умира всеки ден в края на въже“ (2012) е поетично въведение към изложба в Националния музей на съпротивата в Еш-сюр-Алзет.

През 2013 г. тя печели първа награда в Националния литературен конкурс на Люксембург за пиесата си „Истината ми принадлежи“, представена за първи път през януари 2016 г. През 2014 г. публикува избрани театрални произведения.

През 2015 г. Натали Ронво е обявена за Жена на годината от люксембургския вестник „Le Jeudi“.

През 2015 г. и 2016 г. продуцира артистичните книги „Безсънни нощи“ и „Няма нищо... Има всичко...“ в сътрудничество съответно с визуалните артисти Бертран Ней и Робер Бранди. Тя е част от екипа „Гюлоар“, който обединява драматурзи от Лотарингия, Люксембург и Белгия.

През 2017 г. Натали Ронво е една от десетте писатели, избрани за „Нови гласове от Европа“, платформа за представяне на автори, които заслужават да бъдат по-известни.

През 2018 г. романът й „Усмивка. Еднопосочно пътуване“ печели Люксембургската книжна награда.

През 2021 г. романът й „Честърфийлд от петия етаж“ влиза в краткия списък на Люксембургската книжна награда. Освен в България се очаква да бъде публикуван в най-скоро време и в Гърция.