Уля Нова е псевдоним на руската писателка Мария Улянова, живееща и търсеща вдъхновение между Москва и Рига.
Дебютният й роман „Инка” е изключително успешен. Следват книгите „Кучешки цар”, „Катерушки”, „Как се управлява времето“, „Реконструкцията на Ева“, „Добри и лоши мисли” и „Чувство към морето”, отличаващи се със своя самобитен стил „магически реализъм”. В тях авторката проучва ежедневните чудеса и градската митология. Лауреат е на литературната награда „Исак Бабел”.
За Уля Нова книгата не е проект, а пътешествие, плаване. Нейните творби са пронизани от общ персонаж – вятъра: вятъра от дворовете, вятъра от улиците на първата любов, северния вятър, морския ураган, вятъра на вдъхновението, странстването и магията. Уля Нова обича птиците, на които е посветена нейната повест „Птиците на града”. Наблюдава хората и уличните сцени. Обича тишината, среброто, да готви и угощава любим човек. Да се скита по пустия бряг на Балтийско море, да усеща вятъра и „да чете“ вълните. Увлича се от съвременното изкуство и фотографията, от които черпи енергия.
В момента пише книга за двама влюбени герои, за загубата на илюзии, за болката от прозрението на реалността, за необходимостта да се запазят поне някои спасяващи заблуди, фантазии и мечти.
Щастлива ли е? Понякога.
„Уля Нова е от онези редки късметлии, които успяха да открият своя собствен стил лесно в младостта си. Това не е този стил, който дълго и болезнено се търси, а този, който се ражда в света заедно с автора, едва взел писалката, защото за неговото проявление не е нужен опитът на живота, а опитът на душата... За каквото и да пише тя – в нейните повести, разкази и притчи може да се усети разпръснатото в света леко дишане на Бунин, което е една от тайните на днешната литература.”
Леонид Юзефович, писател