356 стр.
Главният герой на романа „Дъжд в Париж“ Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло – за всичко за първи път – в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне...
Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в руската провинция. Струва ли си изобщо да отидеш в столицата на Франция, за да се отдадеш на меланхолия и тъга? Но може би Андрей успява да преосмисли живота си, което по някакъв начин ще повлияе на бъдещето му към по-добро? Героят и читателят постепенно осъзнават: без да разбират миналото, хората нямат бъдеще. Романът е интересен поглед към живота през очите на мъж и идеята за преходността на времето.
„Има книги, които те карат да се замислиш. Има книги, които те карат да чувстваш. Книгите на Сенчин събуждат инстинкта за оцеляване.“ (Ирина Богатирева)
„В този роман Сенчин прави обратен завой от традиционната си безнадеждност, от установяването на леда под краката и търси човешките мотиви за живота... Всъщност Роман Сенчин е много ярък писател и романът му „Дъжд в Париж“ потвърждава това. Само за да стигне до тази светлина, той трябва да мине през валежите, меланхолията, студа и отчаянието.“ (Литературная газета)
„Сенчин има фантастичен слух за всяка вулгарност – езикова, политическа, ежедневна.” (Лев Данилкин)
