204 стр.
Спечелилият наградата „Юнус Нади“ за 2009 г. роман на Хакан Яман „Жената на фотографията“ е история за далечна, но страстна любов.
Главният герой Супхи е счетоводител в малка фирма, живее с майка си в Истанбул. Той е любител фотограф, който носи самотата на гърба си като тежък товар в своя малък свят. Но безцветният му живот се променя, когато той снима красива жена, на която попада случайно и в която мигновено се влюбва, след което я изгубва в тълпата.
Супхи търси търпеливо своята любима по мрачните улици на града и се опитва да не загуби надеждата, която внимателно е скрил в себе си. Той се среща с психотерапевт и обяснява всичко безразсъдно, небрежно, сякаш признава греховете си. Навлиза твърде дълбоко, разказва за раните си, останали в мъглявите дни на детството му.
След известно време преследването на жената се превръща в мания. Виждаме как Супхи поставя „жената на фотографията“ в центъра на живота си и как се отдалечава от реалния живот ден след ден.
Упоритото търсене на главния герой завършва с изумителен финал. Вуйчо му открива следите на жената на фотографията и след кратък период от време Супхи я намира. Той осъзнава, че жената всъщност изглежда много по-красива, отколкото е на снимката и че принадлежи към много различен свят…
„Изведнъж тя мина покрай портата. В този момент разбрах, че не само ще украси фотографията ми, но и живота ми… Сърцето ми биеше силно. Останах без дъх… Точно в този момент времето се забави, както беше в миналото... Всичко, живо или безжизнено, което се въртеше наоколо с непрекъснато променящи се изображения точно пред мен, изчезна. Всичките ми обсебени видения избледняха за известно време и времето беше замръзнало… Тя беше толкова красива жена. Тръгна по алеята, без да обръща внимание на топлия вечерен вятър, разпръсна дългата си черна коса и след като тихо се смали, изчезна…“
