Мълния удря вековната липа пред къщата на Южини, събаря възрастната дама на пода в кухнята. Дъщеря й Лиза отива да я види в болницата. Това е началото, в което Лиза започва да осъзнава мистериите, белязали живота й: от пансиона „Мона Лиза“, намиращ се близо до гара „Санта Мария Новела“ във Флоренция, където родителите й са прекарали своя меден месец и където може би тя е била зачената, до бягството на баща й Огюст, неспособен да приеме сериозно обвинение и за когото тя вече не знаеше нищо, освен пощенските картички, изпратени от всички краища на Франция и Италия. От неизказаните неща е издигната стена, която сега Лиза трябва да разрушава камък по камък.
„Роман с много фина чувствителност.“ (Пиер Мори, Le Soir)
„Книга, в която се смесват поетично писане, романтична история, реален живот и тайни. Роман за лъжите и нещата, останали недоизказани, които разкъсват семействата и издигат невидими стени между членовете им. Книга също за слабостите на всеки от нас, за прошката, за нашите съдби.“ (Мартин Рухарт, AREAW)
„На точен, прост, доста поетичен език, Франсоаз Удὰр ни предлага остър, напрегнат и суров роман. Книгата е трогателна като всички интимни истории от живота ни. Много красив роман.“ (Филип Льокс, блог Lesbellesphrases)
„Франсоаз Удὰр има силно чувство за интрига, която достига до самия край с толкова много чувствителност към сътресенията на човешкото сърце, тъй като тя има талант да предизвиква напрежение.“ (Моник Вердусен, La Libre Belgique)
„Талантът й на писател вече не трябва да се доказва. Този талант се подхранва от поезията; той процъфтява, занимавайки се с трудни теми, като притиска възможно най-близо автентичността на емоциите, финеса на междуличностните отношения, въображаемия потенциал на ситуациите. С настоящия роман тя достига един вид връх...“(Рено Денуи, Le Non-dit)
