144 стр.
На 26 ноември 2023 г. белгийският писател Мишел Жоаре получи Наградата на Панаира на книгата в Монс, Валония за романа си "Стела Марис".
Дамян е съсипан след като съпругата му Адел умира по време на пандемията. Светът пред него се срива, кв. „Иксел“ и бул. „Женерал Жак“, работата му като журналист, приятелите му... Дори щастливите мигове губят смисъл. Тогава Дамян решава да напусне тази пагубна среда и хваща влака за Остенде, където отново ще намери старомодната къща „Стела Марис“, в която някога е живяло семейството му.
Дамян ще се свърже с брат Марк, негов стар учител от колежа; ще се опита да разбере дали баща му Люи, обвинен в убийството на Люси, последната му любов, все още се укрива или е напуснал този свят. Загадката остава неразгадана, а Остенде, опустошен от вируса, поема под крилото си новия живот на Дамян – оплетен в мистериозно проклятие, което преследва родословието му от Френската революция, изложен на подигравките на процесия от маски, чувствителен към пищността на художника Джеймс Енсор и призован от суровостта на морето. Между дъжд и вятър, нечетливи пясъчни надписи по прозорците, Дамян си връща притежанието на митична Фландрия, където настоящото минало оформя нова и чудодейна идентичност за него.
„Написан на прецизен и неутолим език, романът, изграден върху очарователно семейно напрежение, се чете с истинско желание да научите повече за тези мистерии от миналото. Романистът успява да запази загадката до развръзката. Това е красива история, лична и споделена.“ (Филип Люкс, Nos Lettres)
„Потънал в противоречия, „Стела Марис“ е роман, който не претендира да ги разреши всички, но оставя на призраците тяхното законно място, понякога появяващи се в реалността.“ (Пиер Мори, Le Soir)
„Първата сюжетна линия поема по енигматичните обиколки на семейната история на Дамян. Втората се развива по улиците и местата на Остенде, криейки съкровища (дори обвити в Ковид-19), които Мишел Жоаре разказва с чувствителност, подобно на Нийла, екскурзоводката, която Дамян ще срещне по пътя си. Всичко е подчинено на наблюдения и анекдоти, на приятен и емоционален език.“ (Самия Хамами, Le Carnet et les Instants)
„Красива книга! Добре написана и мистериозна. Книга, която съпоставя вкусове. Полицейското разследване, прозрялата любовна интрига, хилядите места ни говорят, но отвъд разказа на преден план възникват съществени въпроси за смисъла на живота, начина на съществуване в света, на самия себе си…“ (Филип Реми-Уилкин, Les Belles Phrases)
